Никое дете
не трябва да расте само!
Стани SOS Приятел
с редовни месечни дарения.
Иво дойде в приемното семейство на Ани с еднодневно предизвестие. Тя не попита подробности, но по тъмните кръгове под очите на слабичкото момче разбра, че е дълбоко травмиран. “Беше само на три години. Толкова малък и винаги тъжен. Страхуваше се от всичко. Сърцето ми се свиваше”, разказва Ани.
За по-малко от половин година Иво качи здравословно тегло, състоянието му се подобри и много се привърза към Ани. „Сега е толкова различен. Хапва с желание, смее се, играе. Има толкова много любов в това мъниче” – очите на Ани греят, говорейки за дето.
След известно време тя забеляза, че Иво се държи различно. “Постепенно с израстването стана неспокоен. Предпочиташе да е сам. Не искаше да общува с връстниците си“. Това много притесни Ани и тя се обърна към нас с молба за подкрепа от психолог.
Няколко месеца по-късно стана ясно, че Иво има леко умствено изоставане.
Ани не се отказва от момченцето си. Лятото семейството прекара един месец в селската им къща. „На Иво много му хареса. Това го успокои, даде му сили за предстоящата учебна година. Прекарахме време в изучаване на стихчета, букви и цифри” – споделя Ани.
Иво вече е ученик и е изправен пред нови приключения. “Бих се радвала моето момче да има приятели. Надявам се децата да се държат добре с него и да го приемат. Виждам колко му е трудно и колко се старае” – въздъхва Ани. “Да бъдеш приемен родител на дете със специални потребности е предизвикателство, но аз вярвам, че заедно с помощта на SOS Детски селища България ще се справим с всичко”.
