05/06/2023 – Редовете ни са не само за нашите приемни родители от Клуба на приемните родители във Велико Търново. Вече пета година се срещаме почти всеки месец, споделяме радости и тревоги, търсим решения, намираме начини. Знаем се.
Срещнахме се и през този дъждовен май на 2023 година, имахме си нашите три часа смях и сълзи. Почетохме паметта на Мария, разгледахме снимките на абитуриентката ни Петя, чухме вълненията на Златка, която с абитуриентския бал излиза от ролята на приемна майка, за да се превърне в майка завинаги и да приеме момичето официално като своя дъщеря. Говорихме за предстоящата интеграция на две прекрасни дечица, за тревогите край тях, за тревогите и на биологичните родители. Дадохме кураж на Здравка и най-вече позитивна обратна връзка, че върви по верен път с новонастаненото трудно момченце. И за ролите в живота си говорихме, за смесването и за разделянето им. Подарихме си взаимност и удовлетвореност!
И за цветята… Дълбоко се впечатлихме от разказа на Ани и Марин. Те са обучени и приемат в дома си бебета. От родилен дом. От самото начало на живота им. Трудна, изморителна, невероятно отговорна работа. Ани казва, че това я зарежда, че последните десет години от живота им са свързани с приемната грижа толкова, че сега, когато от месец последното дете е осиновено, все им се струва, че чуват плач и понечват да хукнат към стаята. После се разсмиват и двамата. И уж се познаваме, но ето, изненадаха всички с разказа за цветята – деца. Решили са и спазват своя традиция – когато в дома им влезе ново приемно дете, посаждат в градината си дърво, цветен храст, роза…
Днес първата насадена туя е на десет години и всеки път, когато вятърът поклаща вейките и, все едно първото Диди, което отдавна е осиновено и има друго име, е в техния двор. После е дошъл розовият храст, после другите цветни дръвчета. И всички са живи – първото на десет години, последното – все още ненавършило годинка.
Замислихме се за смисъла, за символиката. Цветята са цветя, където и да са. Децата са като цветята – кое по крехко, кое по-устойчиво. И нуждаещи се от грижа, за да пораснат. Раздялата с приемните деца можела да бъде и цветна градина. Така децата остават завинаги при хората, дали им първа грижа. А за онези от осиновените деца, чиито осиновители не късат връзката и учат децата си откъде са дошли при тях, за тях са снимките на цветната градина.
За нас остава вълнението да се докосваме до всичко това.
Център за обществена подкрепа / SOS Консултативен център „Светулка“ В. Търново
