11/07/2019 – Историята на играчката Уди, която винаги се е чувствала играчка и винаги се е грижила за детето, на което принадлежи, е достъпна за всеки, решил да прекрачи прага на някое кино и да „влезе“ в преживяванията на играчки, грижещи се за деца.
Но така ли стоят нещата за всички деца? А за онези, които нямат много играчки? Или никакви? Или за които никоя играчка не е решила да се грижи?
В отговор на тази въпроси Лили, педагог в SOS Центъра ни за обществена подкрепа във Велико Търново, за поредно лято покани единадесет деца за първи път в киносалон. Най-голямото – на 15 години, най-малкото – на 5 години. Общото между тях е това, че не знаят какво е кино и си нямат най-любима играчка. И още нещо – Лили е решила лятната програма на SOS Центъра да се нарича ВЪЛШЕБНО ЛЯТО.
Вълшебствата започват далеч преди киното – с вълнението да те поканят за първи път в „Кинополис“, да ти обяснят какви са тези странни очила, какво значи да се държиш добре в тъмната зала с голям екран и да ти покажат как удобният стол се превръща в лежанка за мечти. Да, образованието не се случва само в училище. То може да бъде вълшебство, ако си с педагог-вълшебник от SOS Центъра и преживееш част от ваканцията там.
