ДЕКЛАРАЦИЯ

02/07/2019 – От неправителствени и междуправителствени организации, участвали в национална конференция на тема „От грижа към самостоятелност: права и потребности на младежите, напускащи и напуснали алтернативна грижа в България“.

Неправителствените и междуправителствени организации, участвали в национална конференция на тема „От грижа към самостоятелност: права и потребности на младежите, напускащи и напуснали алтернативна грижа в България“, организирана от Сдружение SOS Детски селища – България, проведена в София на 21-22 май 2019 г., декларират:

Младежите, напускащи алтернативна грижа (приемни семейства или резидентни услуги), са една от най-уязвимите групи в българското общество. Лишени от семейна подкрепа, те трябва да бъдат подкрепени от българските държавни институции и обществени организации, за да могат да изградят живота си като самостоятелни, пълноценни и пълноправни членове на обществото.

По време на Конференцията бяха обсъдени резултатите от първото национално представително социологическо изследване на младежите, напускащи всички форми на алтернативна грижа, както и практиката в страната за подкрепа на такива младежи от страна на държавни институции, общини и неправителствени организации.

Като констатирахме съществени проблеми в националната законова рамка, както и в националните и местните политики, адресиращи потребностите на тази уязвима група младежи, споделяме следните

Изводи от конференцията и препоръки относно законодателството и политиките за подпомагане на целевите групи

Цел на дългосрочната подкрепа за излизащите от грижа младежи е да се постигне максимално възможна за всеки младеж степен на независим живот след излизане от грижа. Тази цел трябва да бъде ясна и резултатите да са измерими, за да няма свръхобгрижване на младежите и последваща заучена безпомощност.
При съблюдаване на законодателството за защита на личните данни, е необходимо да се създаде единна интегрирана информационна система, с данни за младежите, пребиваващи в и излезли от системата на грижа, за да може да бъдат идентифицирани техните потребности и на база на тази информация да бъде изграждана и допълвана законодателната рамка, политики и програми за подкрепа на тази целева група. Необходимо е интегриране на секторните и междусекторните политики, които да включат групата на младите хора, напуснали системата на алтернативна грижа в приоритетите и мерките. Интегрираните политики би трябвало да са дългосрочни, с ясен обхват, с конкретни мерки от всички компоненти в живота им, включително психологическа и социална подкрепа.
Работата с тази група млади хора предполага комуникация и интеграция на различни нива на работата между услуги, институции, програми, отдели и т.н., за да се постигне цялостност на резултатите, предвид многообразието от потребности, които те имат, и невъзможността на системата да ги задоволи цялостно.
В системата от политики по подкрепа на излизащите и излезлите от грижа младежи трябва да се предвиди както вътрешен, така и независим мониторинг на ефективността на подкрепата, основан върху няколко основни индикатори за успешна подкрепа.
Основен принцип на подкрепата на излизащите от грижа трябва да бъде високото ниво на участие на самия младеж. Подкрепата към него трябва да има ясен план за дългосрочна перспектива, изграден с неговото водещо участие.
Необходимо е да се прилага индивидуален подход, базиран на оценка на потребностите от подкрепа на всеки излизащ от системата на грижа младеж, и насочен към развитие на умения за живот и компетентности, необходими на младежа за самостоятелно справяне с ежедневието и успешното му функциониране в социална и трудова среда.
Необходимо е услугите, предоставящи алтернативна грижа, да работят по програми, които да осигурят плавното и постепенно излизане на младежа от системата. Това излизане трябва да не е свързано с възраст или образователно ниво, а по-скоро с готовност и ниво на социална компетентност.
Социалните услуги, предоставящи алтернативна грижа, трябва да бъдат основани върху разбирането за важността на биологичното семейство за успешната социална интеграция на детето и младежа, и да включват системна и целенасочена работа по поддържане на връзка с биологичното семейство, когато това е в интерес на младежа.
Необходимо да се разработят програми и услуги за подкрепа след напускане на системата. Тези програми могат да включват частично резидентна/приемна грижа и/или финансов компонент, но е особено важно да съдържат и социална и психологическа подкрепа за справяне с предизвикателствата на самостоятелния живот.
Съдържанието на програмите, които се реализират в рамките на самите услуги, трябва да включва различни компоненти, индивидуално определени, но свързани с финансова грамотност, правна грамотност, здравна култура, емоционална грамотност, умения за създаване на устойчиви партньорства и родителстване и др.

Системата на подкрепа на излизащите от грижа трябва да обезпечи за всеки младеж устойчива и дългосрочна връзка със значим възрастен и където е нужно, тази връзка трябва да бъде предоставяна като професионална социална услуга.

В областта на здравето, младежите трябва да бъдат системно приучвани на грижи за собственото здраве и на техниката на достъп до здравната система, така че да умеят самостоятелно да навигират сложната административна система на здравеопазването и здравното осигуряване.

Психичното здраве е ключово за успешната социална интеграция, поради което дългосрочната психотерапия трябва да бъде регламентирана като медицинска помощ и да се заплаща от Здравната каса.

В областта на достъпа до жилище, младежът трябва да има право на избор измежду съществуващи опции, с които да бъде предварително запознат – общинско жилище, жилище под наем, или жилище, предоставено от работодател.

Подкрепата в сферата на образованието трябва да се основава на правилно кариерно ориентиране, така че младежите да бъдат насочени в подходящи учебни заведения.

Подкрепата в сферата на трудовата заетост трябва да подготви младежите да познават и отстояват трудовите си права, да имат умения за търсене на работа, за представяне пред работодател и др., така че не само да се реализират на пазара на труда, но и да не стават жертва на недобросъвестни работодатели.

Предоставянето на качествени услуги в системата на алтернативна грижа и на програми за подкрепа на млади хора след напускане предполага грижа и подкрепа за работещите в системата. Идентифицирана е необходимостта от регулярна супервизия и надграждащи обучения за професионалистите, за да се осигури ефективност и качество на работата с децата и младите хора, така че интегрирането им в общността и самостоятелния живот да бъде успешно.

Надяваме се, че в рамките на своята компетентност ще работите за осъществяване на горните препоръки.

С уважение:

Участници в конференцията:

Български червен кръст

Изследователска и консултантска организация „Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца“ към Нов Български Университет

Маркетингова и консултантска фирма „Джънкшън България“

„Надежда и домове за децата”

Национална мрежа за децата

Сдружение „АРГИ“

Сдружение „Дете и пространство“

Сдружение „Деца и юноши“

Сдружение „Идеа“

Сдружение „Институт за социални дейности и практики“

Сдружение SOS Детски селища България

Сдружение за педагогическа и социална помощ за деца ФИЦЕ-България

Сдружение Център за независим живот

„УНИЦЕФ – България“

Фондация „Агапедия-България‘

Фондация „Джуниър Ачийвмънт България“

Фондация „За нашите деца“

Фондация „Защитено жилище ЗАЕДНО“

Фондация „Каузи“

Фондация „Конкордия“

Фондация Лумос

Фондация „Международна социална служба-България“

Фондация „Светът на Мария“

Фондация за социална промяна и включване