Никое дете
не трябва да расте само!
Стани SOS Приятел
с редовни месечни дарения.
03/04/2020 – Това е случай, по които работи в момента екипът на софийския ни център за обществена подкрепа „Шанс“. Случай, който показа, че е възможно да помагаме дори в ситуация на извънредно положение. Това е историята на Мария и нейната двегодишна дъщеря.
Мария дойде през февруари 2020 година. Отдел „Закрила на детето“ я беше насочил към нас, защото имаше нужда от психологическа подкрепа. Тя разказа, че се грижи сама за детето си, защото се е разделила с бащата на дъщеричката си. Детето и бащата не са се виждали от около година, тъй като бащата е в чужбина. Мария споделя, че през годините, в които е живяла с него е била жертва на домашно насилие. Самата тя не проявяваше критичност към насилието, нейната майка също била живяла по този начин. Разказа ни, че в момента живее с друг мъж и определи отношенията им като „добри“. Мария е с епилепсия и приема лекарства, има проблеми да овладява емоциите си, но няма подкрепа от своите близки.
Бяхме договорили консултации с психолог и социален работник на SOS Центъра ни, както и посещения на адреса, на който живееше семейството, но възникналото извънредно положение заради епидемията от коронавируса наложи промяна в начина ни на работа.
Започнахме консултациите по телефона. Мария звучеше силно разтревожена, сподели, че предишната вечер са се скарали с партньора й. Даже извикала полиция, защото той я ударил и й казал да се изнасят с дъщеря й от жилището му.
Това наложи екипът на SOS Центъра ни да се събери отново и да предприеме нови мерки за подкрепа на семейството. Тъй като Мария беше на ръба на нервна криза, психологът започна интензивно да работи с нея (по телефона). Стана ясно, че Мария е била жертва на трафик. Бащата на детето я е принуждавал да проституира. В началото било насила, но след това започнала да го прави доброволно, за да издържа детето си.
Междувременно екипът ни потърси подкрепяща среда от близки и роднини. Ключовият социален работник проведе разговори с близките на Мария, както и с нейната майка. Убедихме я да помогне на дъщеря си и да я приеме в дома си, поне докато измислим нещо друго и стабилизираме психиката й.
На този етап макар и временно, Мария и дъщеричката й имат къде да живеят и се чувстват добре. Спряхме насилието, макар и по телефона. Продължаваме да следим случая и всяка седмица провеждаме онлайн консултации с Мария, която вече се чувства по-спокойна. Работата по справянето с кризата и осигуряването на спокойна семейна среда за детето продължава.
