SOS Детски селища България е организация за социално развитие, която гарантира правото на всяко дете да има семейство и да расте в среда на любов, уважение и сигурност.

Чуйте гласа на децата, преживели травма!

 

 21/03/2022 – Вече втора година SOS Детски селища България изпълнява проект „Сигурна среда, успяващи деца: Въвеждане в различните форми на алтернативна грижа на практики за работа с деца, съобразени с преживяна травма“. Целта на проекта е да представи и въведе подход за грижа в услугите за деца, съобразен с преживяната травма, така че децата и младите хора да бъдат по-добре подкрепени и да се увеличат възможностите за реализиране на техния потенциал.

Децата, които се е наложило да бъдат разделени от своето семейство, преживяват травма като емоционален отговор на тази раздяла, която ако не бъде отработена, може да се превърне в сериозен риск за тяхното бъдещо развитие и израстване. Децата, настанени в алтернативна грижа са се сблъскали с много стресови фактори, като неглижиране, физическо или психическо насилие, емоционално пренебрегване или дори сексуално насилие. Статистиката, показва че всяко трето дете в алтернативна грижа е преживявало травма.

В рамките на проекта беше сформирана и работна група от младежи – от всяка страна (Белгия, България, Гърция, Хърватия, Унгария и Сърбия) по двама. Ето и техните послания:

 

  1. Ние не сме лоши, ние просто се адаптираме.

Важно е другите да разбират нас и нашата ситуация. Това, което те намират за проблематично поведение е всъщност нашият опит да се почувстваме по-добре, като използваме инструментите, които имаме. Много често на нас не са ни дадени правилните инструменти, а в много други случаи има конфликти и проблеми, които ние, като деца не разбираме и се опитваме да се адаптираме и оцелеем по наш начин.

 

  1. Нашето поведение е нормална реакция към ненормално преживяване.

Имаме нужда другите да припознаят, че има причина зад нашето поведение, независимо дали сме агресивни, тъжни или депресирани. Тези реакции са напълно нормално, когато сме преживели нещо лошо, но много хора не разбират това.

 

  1. Имаме нужда от помощ, а не от наказание.

Когато някой ни помогне да разберем какво представлява травмата и как тя влияе върху нашия живот, за нас е по-лесно да развием механизми за справяне и да имаме подход към травматична тема.

Понякога хората, които се грижат за нас не разбират поведението на децата и те просто наказват детето вместо да говорят с него и да се опитат да разберат какво се крие зад него. Нашите реакции не винаги са добри, но хората, които се грижат за нас би трябвало да погледнат на това поведение от друг ъгъл и да не ни наказват, защото животът вече ни е наказал достатъчно.

 

  1. Какво е обич? Системата вече не ме наранява.

Когато дете или младеж влезе в системата за закрила, много често той или тя вече е преживял достатъчно страдание преди това. Ние не искаме да страдаме повече – искаме да живеем на по-добро място, където да получим обич. За нас е важно в нашия нов дом да се отнасят с нас по начин, който не ни причинява още болка.

 

  1. Най-добрите резултати от вашата работа трябва да идват от сърцето, а не от заплатата ви.

Ние искаме да се чувстваме обичани и обгрижвани от хората, които са назначени да се грижат за нас. Когато работиш с деца в грижа, трябва да проявяваш съчувствие и да разбираш проблемите на децата, а не да се отнасяш с тях, сякаш те са само работа. Важно е да си професионалисти, но трябва да работиш и със сърцето си.

 

  1. Важно е да ме научите как да обичам по правилния и безопасен начин.

Когато пораснем, напуснем грижа и създадем свои собствени семейства, ние трябва да знаем как да ги обичаме по здравословен начин, така че да не продължим цикъла на травмата. В нашето минало начините, по които сме получили обич могат да бъдат неправилни и обидни, но това е, единственото което сме изпитали.

 

  1. Всички домове трябва да се усещат като дом.

Тези, които работят в алтернативна грижа трябва да сътворят енергията на дом с децата, които живеят там. Това трябва да бъде безопасно място, към където всички деца принадлежат и се чувстват като семейство.

Не бива да има разлика между „истински“ дом и алтернативната грижа. Може да е просто сграда, но всички домове са просто сгради – разликата е в това как се чувстваш там.

 

  1. Алтернативната грижа не е просто място за живеене; трябва да бъде и място, на което можеш да се развиваш ментално и психически.

Да се справиш с преживяна травма в ранна възраст, докато растеш е по-лесно отколкото да оцеляваш като възрастен с всички тези проблеми. Много често ние напускаме грижа и не знаем как да се справим с тези неща по правилен начин.

Докато сме в грижа, трябва да получим подкрепата, от която се нуждаем, независимо дали това ще бъде професионална помощ или просто да имаме някого, с когото да говорим.

 

  1. Погледни в миналото ми и направи усилие да ме намериш – моята история може да бъде твоята.

Докато сме в системата за закрила често ни възприемат с предразсъдъци заради описанията, които имат в нашите досиета. Професионалистите трябва да говорят с децата, да ги опознаят и да разберат всичко, което им се е случило през тяхната гледна точка, а не чрез това, което други са написали за нас. Може би в живота си и вие сте преживели нещо подобно като нас и чрез разговор можем да постигнем доверие и разбиране един в друг.

 

Проектът „Сигурна среда, успяващи деца“ е с продължителност 24 месеца (март 2020 – март 2022) и е финансиран от  Европейската комисия. Координатор и водещ на проекта е SOS-Kinderdorf International. Партньорските сдружения, в които ще се изпълнява проекта, са сдруженията SOS Детски селища в Белгия, България, Гърция, Хърватия, Унгария и Сърбия. Международен партньор е CELCIS, Великобритания https://www.celcis.org