В едно прекрасно есенно утро на 2018 г., Светла, приемна майка с дългогодишен опит, посрещна в дома си Радо на 3 години и Мелина на 4. Децата бяха плахи и притеснени, но топлото отношение и милите думи ги успокоиха и отпуснаха.
“Още в началото разбрах, че братчето и сестричето имат затруднения по отношение на своето езиково развитие. При Радо те бяха по-силно изразени. Трябваше да се адаптирам към неговия начин на изговаряне на думите, за да може да общуваме пълноценно” – споделя Светла.
В своя опит тя знае колко е важна работата със специалист, затова с децата започват да посещават логопеди в SOS Консултативен център „Шанс“, гр. София.
“Благодарение на помощта, която получих, ние изградихме силна емоционална връзка. Адаптацията стана по-лесно. Лятото пътувахме с децата и прекарвахме време на вилата ни. За първи път ги заведох на море. Имахме и много планински разходки, посетихме различни природни забележителности” – с вълнение и трепет Светла разказва за споделените моменти.
Предизвикателството обаче идва с тръгването на Радо на детска градина и това се повтаря и в училище.
“Новата среда, явно за него беше стресираща. Учителите търсеха помощта и съветите ми по отношение на дисциплината, усвояването на учебния материал, общуването с другите деца. Често се налагаше да го прибирам у дома, преди да са приключили учебните часове, тъй като училището нямаше ресурс за справяне с това “предизвикателството”, като самите те се изразиха” – приемната майка не можеше да скрие разочарованието в гласа си.
Светла споделя, че вкъщи Радо е спокойно дете, съобразява се с правилата и не проявява агресивно поведение към заобикалящите.
Докато са в дома й, децата периодично са посещавани от биологичното си семейство, с което поддържат постоянна връзка.
Няколко години след настаняването им при Светла, Отдел за закрила на детето опитват да реинтегрират децата в биологичното им семейство. Заключението е, че то не може да полага грижи за тях и в съгласие с действащото законодателство те са вписани в регистъра за осиновяване.
През 2024 година се появява кандидат за тяхното осиновяване.
“За мен това беше много трудно решение. В повечето случаи децата, за които се грижа се връщат при биологичните си родители. Но сега това беше невъзможно.”– очите на Светла се пълнят със сълзи, а гласът и трепери – “Това са 6 години. Заливаха ме толкова много емоции. Децата също бяха емоционални, задаваха много въпроси… Но благодарение на специалистите от SOS Консултативен център „Шанс“ те тръгнаха към новото си семейство спокойни и изпълнени с надежди. Вярвам, че така ще имат едно по-добро и сигурно бъдеще. И ще растат в любящо семейство, обградени с уважение, грижа и топлина.”
