Цървулките

Цървулките

Цървулките

Започнах да уча народно пеене още петгодишна в SOS Детско селище Трявна. Днес се занимавам с музика и съм преподавател на деца и младежи.

Помня всяка моя изява и всяка моя награда от концерти и конкурси. Никога няма да забравя първото си участие във  Фолклорен фестивал – Копривщица и първите си цървули.

Пътувах заедно с децата от селището – нашата фолклорна група и с моята приемна майка Илияна. Тя идваше на всяка моя изява! Бях малко болна и майка ми – силно притеснена. Преди да дойде нашият ред, облечени с народните носии, решихме да се разходим из Копривщица. Имаше пъстър пазар със сергии и примамващи децата неща – захарни петлета, домашни курабии, герданчета, сувенири, кожени изделия, свирки. И хора, хора…

На една сергия видях цървули. Очите ми залепнаха. Задърпах мама: „Мамо, искам ги! Искам ги!“  Тя се смая с мен: „Мими, сигурна ли си, погледни ги,  големи са, няма да ти бъдат добре, ще намерим други по мярка!“  Да, ама аз исках тези! Разплаках се на глас.  Не стига, че болна, а и тъжна!  Разстроих се, разхълцах се. Мама се опита да ме убеди, че ще са смешни на моите малки крака.

Сигурно продавачката на сергийката ме хареса, защото се усмихна и каза: „Не плачи, подарявам ти ги и даже към тях ето, и тези чорапи!“ Подаде ми цървулите и извади чудни шарени чорапи. Нито аз, нито мама очаквахме! Бях най-щастливото дете! Сълзите спряха, мама благодари на жената, а аз обух още там цървулите! И добре, че бяха шарените чорапи! Изглеждах чудесно, пък те позапълниха цървулите, да не ми хлопат толкова.

И пях с препълнено сърце и нови цървулки! И спечелих награда!

Мартина Бакърова