Закрилата на децата от насилие не е привилегия, а тяхно право и задължение на отговорните институции

01/03/2018 – Като експерти, организации и мрежи, работещи от дълги години по темата за насилието, изразяваме нашето становище по повод на зачестилите случаи на деца, жертви на насилие, които стават публично достояние. Силно сме обезпокоени от продължаващите с години нерешени спешни въпроси, свързани със закрилата и правата на децата в България, които тези случаи илюстрират за пореден път.

Всяко дете се нуждае от отговорен възрастен, за да израсне като самостоятелна и пълноценна личност. Редица изследвания показват, че насилието има негативен ефект върху детето. Постоянният стрес и насилието в ранното детство, включително неглижирането в семейството, могат да отключат трайни поведенчески проблеми за цял живот. Проучванията за развитието и функционирането на мозъка показват, че неглижирането, физическото и сексуалното насилие, на които малкото дете е изложено пряко или на които е свидетел, влияят върху развитието на мозъка и могат да причинят нарушения в неговата функционалност и структурна организация на личността. Последиците от тях в дългосрочен аспект са свързани с прояви на депресия, тревожност, хиперактивност или злоупотреба с наркотични вещества. Системната травма, особено в ранната възраст, е благоприятен терен за развитието на физически и сърдечно-съдови заболявания в зряла възраст. На глобално ниво е оценено, че икономическите загуби за обществото поради сексуално, физическо и психологическо насилие над деца са равни на от 3% до 8% от световния брутен вътрешен продукт.

Насилието е сериозно нарушение на правата на детето. Ефективната закрила на детето срещу насилие е задължение на държавата и отговорните институции. Въпреки наличието на редица международни стандарти и национално законодателство, което гарантира правото на децата и тяхната закрила от различните видове насилие, опитът от практиката на редица експерти и организации, работещи в тази област, показват, че то не се прилага ефективно. Липсва споделено разбиране за това какво представлява насилието, какви са последиците от него и как то може да бъде предотвратено. Често насилието над деца се възприема само като употреба на физическа сила и сексуално посегателство, но не се разпознават другите форми като телесно наказание, психично или емоционално насилие, както и неглижирането/пренебрегването от страна на родителите или полагащите грижа за детето.

В България всяка година хиляди деца стават жертви на различни видове насилие, но държавата не им оказва адекватна подкрепа. От години алармираме за нерешените системни проблеми на системата за закрила на детето, които се отразяват върху децата и техните родители, които имат досег с нея. Сред въпросите, които открояваме като най-съществени, са неработещият координационен механизъм за деца жертви на насилие, липсата на ясен стандарт за натовареност на специалистите, фокусирането върху административната работа за сметка на социалната работа, липсата на изисквания за специализирано висше образование и професионални стандарти, качествена подготовка и последващи обучения, мониторинг, супервизия, адекватно заплащане и други.

Смятаме, че конкретните случаи отново илюстрират липсата на ясни протоколи/алгоритми с конкретни отговорности за междуинституционални действия и мултидисциплинарен подход при случаите на насилие, които въпреки подкрепата от редица европейски проекти и добрите практики, апробирани в страната, остават пожелателни.

Последните медийно отразени случаи за пореден път илюстрират недобрата координация и липсата на споделена концепция и подход за работа между отговорните институции, което се потвърждава и от анализите на практиките ни и редица изследвания. Освен липсата на ефективно сътрудничество между здравна, образователна, социална, правосъдна и правораздавателна система, като друг проблем извеждаме и провала в нормативното и финансово регламентиране на интегрираните услуги като напр. Семейно-консултативен център, Център за майчино и детско здраве, Център за ранна интервенция, Център за психично здраве и др., за които бяха похарчени над 16 милиона лева от европейските структурни фондове и националния бюджет.

Не може да бъде решен и проблемът със събирането и анализа на данните и липсата на цялостна и ефективна система от индикатори, които да информират за реалното актуално състояние и да подпомагат изработването и оценката на политиките.

Считаме, че превенцията на насилието над деца и тяхната ефективна закрила следва да са приоритети за отговорните институции и цялото ни общество, по които да се работи системно и целенасочено, като се:

разработи споделена между МТСП, МЗ, МОН, МП и местните власти концепция за нормативното и финансово регламентиране на универсални услуги, достъпни за всички хора и насочени към подкрепа на добро родителство, превенция на насилието и др., като Семейно-консултативен център, Центрове за майчино и детско здраве, Център за психично здраве и др., и интегрирани услуги като Център за ранна интервенция, Зона ЗаКрила, Центрове за права на детето и др.

Конкретното ни предложение е тези услуги да бъдат ясно дефинирани в новия Закон за социалните услуги, като предлагаме работната група да обсъди и промяна на неговото име на Закон за социалните и интегрираните услуги.

регламентира професионалните стандарти/профили на компетентности на различните специалисти, работещи с деца, като учители, здравни специалисти, социални работници, полицаи, следователи, прокурори, адвокати и др., като стъпи на съществуващи продукти от европейски и национални проекти, в които държавата е участвала. Професионалните стандарти следва да са основа за разработването на програми за тяхното въвеждащо и продължаващо обучение, атестация, кариерно развитие, осигуряване на супервизия и т.н.

Предлагаме Националният съвет за закрила на детето да обсъди и съгласува план и конкретни стъпки за изпълнение на ангажимента, който е заложен в редица стратегии и планове за действие на държавата като Актуализирания план за изпълнение на Визията за деинституционализация за периода 2016 – 2020 г., Пътната карта за изпълнение на Актуализираната стратегия за изпълнение на реформата в съдебната система и др.

развие ефективна информационна система и адекватни индикатори за установяване на инциденти и пренебрегване на деца, както и прилагане на превантивни програми и практики за предотвратяване и справяне с насилието.

Настояваме ДАЗД, като специализиран орган към МС за координация и контрол по правата на децата, в сътрудничество с АСП, НСИ, МВР, МОН, МЗ, Прокуратура, УНИЦЕФ, НПО и експерти, да организира спешна среща по темата за информационната система и индикаторите, които се ползват за събиране и анализиране на случаите по насилие, както и преглед и обсъждане на приложението на Координационният механизъм за работа с деца – жертви на насилие или в риск от насилие, и за взаимодействие при кризисна интервенция.

разработи и приложи спешен краткосрочен план за решаване на проблемите в системата за закрила и дългосрочен такъв, който да е ориентиран към цялостна законодателна, институционална и административна реформа. Това трябва да включва отделяне на социалното подпомагане от закрилата на детето, разделяне на функциите по управление и контрол, овластяване на общините и законово регламентиране на ефективни механизми на координация и интегриран подход, което ще доведе до по-добра съгласуваност на действията на отделните институции и професионалисти, работещи с деца.

Предлагаме на следващото заседание на НСЗД да бъде обсъдено как и в какъв формат ще се разработят както краткосрочният план със спешни мерки, така и дългосрочният, който трябва да отговори на системните и нерешени с години проблеми.

развият вътрешноорганизационни политики и процедури за осигуряване на закрила на детето от злоупотреби от страна на връстници и възрастни във всички институции и организации (включително образователни), работещи с деца, които предвиждат и гарантират прилагането на адекватни механизми за подбор на персонал и доброволци, обучение, подкрепа и супервизия, процедури за идентифициране и оценка на риска и реагиране при информация за насилие над дете и др.

Гражданските организации, работещи с деца и семейства, разполагат с експертен капацитет и опит от въвеждането на такива политики и процедури в различни институции като детски градини, училища, организации и др. , който са споделяли с МОН и ДАЗД, и са готови да окажат допълнителна подкрепа и съдействие.

направят предложения за промени в НПК с оглед ефективно въвеждане на изискванията на Директива 2012/29/ЕС включително за изготвяне на индивидуална оценка на пострадалите деца и протоколи за местно междуинституционално взаимодействие като гаранция за най-добрия интерес на детето.

Като първа стъпка предлагаме МП да организира професионално обсъждане на начина, по който през 2017 г. бе направен опит да се транспонира Директивата, дали това е направено ефективно и как промените се прилагат на практика.

планират и осъществят кампании за промяна на обществените нагласи и изграждане на нулева толерантност към насилието.

Предлагаме след обявяване на резултатите от конкретните проучвания МТСП и ДАЗД да координират планирането на национална кампания срещу насилието над деца, която да е насочена към повишаване на обществената информираност за различните видове насилие и за това къде хората могат да сигнализират и да потърсят помощ.

създаде ясен механизъм за събиране, анализ и разпространение на добри практики в областта на превенция на насилието над деца. Повече от двадесет години НПО в страната развиват практики на превенция на насилието, на превенция на риска от насилие и неглижиране, на превенция на повторната и вторична виктимизация при деца. В тези практики са вложени много средства, човешки усилия, иновативни и професионални подходи, които държавата години наред подминава или използва крайно недостатъчно. Тези постижения са сериозен ресурс, който може да даде съвременни отговори на почти всеки проблем в тази сфера и трябва да бъде използван.

Настояваме ДАЗД да поеме отговорността за разработване и съгласуване на такъв механизъм, който да бъде публично достъпен за всички национални и местни власти, различни специалисти, работещи с деца, родители, млади хора и други заинтересовани страни.

Това становище изразява нашето мнение като граждани, професионалисти и родители, които търсят и ще търсят път за защита на децата, в ситуация, когато дори в мирно време, техните права грубо се нарушават. Потвърждаваме готовността си да допринасяме активно на база на експертизата и опита си, като се водим и отстояваме най-добрия интерес на децата.

Списък на организации, подкрепили становището:

Асоциация на българските акушерки

Асоциация „Родители“

Българска асоциация по семейно планиране

Българска педиатрична асоциация

Български център по нестопанско право

Женско сдружение „Екатерина Каравелова“

Институт по социални дейности и практики

Каритас Русе

Клуб на нестопанските организации

Наградата (Международната награда на херцога на Единбург)

Национална асоциация на ресурсните учители (НАРУ)

Националната мрежа на здравните медиатори

НЧ“ Бъдеще сега 2006″

Международна социална служба – България

Сдружение „Асоциация НАЯ“

Сдружение за български семейни ценности, традиция и култура „Българче“

Сдружение „Верният настойник“

Сдружение „Гаврош“

Сдружение „Еквилибриум“

Сдружение „Екомисия 21 век“

Сдружение „Дете и пространство“

Сдружение „Деца и юноши“

Сдружение „ЕС-О-ЕС жени и деца преживяли насилие“

Сдружение „ЖАНЕТА“

Сдружение “Знание” Ловеч

„СИР – Кърджали решава“

Сдружение ИМКА

Сдружение ЛАРГО

Сдружение „Организация Дром“

Сдружение „Социален диалог 2001“

Сдружение СПОК

Сдружение „Съучастие“

Сдружение „SOS Детски селища България“

Сдружение „Нов път“

Сдружение за педагогическа и социална помощ за деца ФИЦЕ-България

Сдружение „Ре-Акт“

Сдружение „Ромска академия за култура и образование“

Сдружение „Център Динамика“

Сдружение „УСМИВКА“

Сдружение „Шанс и закрила“

СНЦ „Бъдеще за децата“

СНЦ „Заедно за по-добро бъдеще – Средец“

СНЦ „Феникс-Разград“

Театър „Цвете“

Фонд ИГА

Фондация “Агапедия България“

Фондация „Асоциация Анимус“

Фондация „Благотворител“

Фондация „Детски книги“

Фондация „Дечица“

Фондация „ДОИТ“

Фондация „Джендър алтернативи“

Фондация „За децата в риск по света“

Фондация „Жулевия дом“

Фондация „Здраве и социално развитие“

Фондация „За Нашите Деца“

Фондация „ЗПМ“

Фондация „Карин дом“

Фондация „Конкордия България“

Фондация „Лале“

Фондация „М И М ФИЗИО“

Фондация „Надежда за малките“

Фондация „Приложни изследвания и комуникации“

Фондация „П.У.Л.С.“

Фондация „Темпо“

Фондация „Цветан Цанов“

Фондация „Център Надя“

Център „Амалипе“

Център за приобщаващо образование

УН при ОУ“Христо Ботев“