За МАЛКАТА ОБЩНОСТ и ГОЛЕМИТЕ НЕЩА

02/03/2023 – В старата столица има една малка общност, която ние подкрепяме. Чували сте за Клуба на приемния родител. Малка общност от 14  приемни родители, създадена през септември 2018 година като споделено и защитено пространство на съмишленици.

И през февруари имаха поредната си сесия, и на нея отново  се радваха като деца на случилата се среща,  отново разнищиха кълбата на личните си животи, преплетени с тези на приемните деца. Макар и режисиран донякъде, въпросът КАКВО МИ ДАДЕ И КАКВО МИ ВЗЕ ПРИЕМНАТА ГРИЖА, провокира емоции и страсти. Общият сбор на отгледаните от тях приемни деца надхвърля 45.  Много ли е този труд и дали има баланс на дадено и взето в личен и професионален план? Дискутираха, смяха се, спориха, някой дори си поплака.

Онова, което денонощната работа като приемен родител им е дала е в пъти повече, в пъти по-неизмеримо.

„Даде ми най-ценното – обич чиста, детска! Даде ми разнообразен живот, който те поддържа млад, даде ми възможност да уча нови неща, даде ми нови пътеки, по които вървим с приемното ми дете! Даде ми търпение и достойнство пред общността! Даде ми смисъл и лично израстване! Даде ми Увереност, че съм стойностен човек! Попаднах  в друг свят, подмладих се! Днес съм много по-организирана!“

Какво ми взе ли?- нищо освен  „… свободата, акъла, съня, свободното време“. Бих ли направил отново този избор, ако можех- категорично ДА!

Срещата на малката общност съвпадна с очакването на едно приемно  семейство  да вземе в дома си своето четиринадесето приемно дете. И докато чакаха телефонното позвъняване, споделиха за срещата си с осиновените преди шест години техни приемни момиченца, които днес гордо се хвалят, че имат две майки – една приемна и една осиновителка! В малката общност се чуха и други ГОЛЕМИ НЕЩА – порасна приемното ми дете, мина 18 години и аз искам да му дам дома си, името си завинаги.

Времето за пореден път седеше на жълтозелените маси и заедно с нас се радваше на възможността да бъде част от баланса на даването и вземането, да бъде съмишленик заедно с нас на една МАЛКА общност, която дава на света ГОЛЕМИ НЕЩА –  спасени детски  животи.

И като свидетел и съмишленик – пожелавам на всички шанса на направят нещо толкова ГОЛЯМО.

Албена Добрева, управител на SOS Консултативен център В. Търново