02/01/2019 – На 18 декември 2018 г. търновският ни SOS КЛУБ НА ПРИЕМНИТЕ РОДИТЕЛИ изпрати отиващата си година с поредната вълнуваща среща. Темата не беше просто лична, а преживявана от всеки един приемен родител – чувствата ни, когато приемното дете си тръгва.
„Знам, че те са нейното семейство по произход, знам, че всяко дете трябва да расте със своите биологични братя и сестри, отговорен съм към ставащото, съдействам и го подкрепям, но в душата ми има тревога. Притеснявам се дали родителите на малкото момиче в нашето приемно семейство успяха да се научат да бъдат родители. Дали времето, което им даде съдът за подготовка за реинтеграция, е достатъчно. Страхувам се за бъдещето й“, сподели приемният татко. В семейството им предстои раздяла, за която са обучени, но която и след 10 обучения си остава раздяла.
Поставената тема докосна всички. В повечето от техните професионални приемни семейства децата или се връщат при биологичните си родители, или биват осиновявани. С някои продължават контактите, на някои дават съвети, с някои не се чуват повече. Но в домовете и сърцата си пазят снимки и спомени за цял живот. И всеки път, горди от постигнатото, са и малко тъжни, защото приемната грижа не е просто работа и просто грижа. Приемната грижа е „да имаш сърце за децата“ сподели приемната майка с най-дълъг стаж.
Преживяванията на дете в приемно семейство, на социален работник, на биологичен родител бяха интересно предизвикателство за приемните родители, които решиха да опитат да влязат в тези роли.
И защото наближаваше Коледа, и защото срещата претърколи страха и тъгата, за да отвори място на успокоеното усещане за отговорността, в края на срещата приемните родители се опитаха да „напишат“ своя коледна приказка. Подаряваме я на всички макар и след Коледа.
На Коледа се случват чудеса. Когато всички деца очаквали подаръци под елхата, на едно семейство подаръкът не беше опакован в кутия. Беше различен подарък. Представляваше едно малко човече. Човечето намери изгубеното си семейство. Какво щеше да се случи по нататък, никой не знаеше. Там го чакаха братче и сестриче, мама и татко. В този дом беше дошло най-голямото коледно чудо. И грейнаха пламъчета в очите…
