04/09/2018 – Какво обединява всичко това? Желанието на екипа на SOS Центъра ни за обществена подкрепа във Велико Търново да превърне лятната образователна програма в приключение. И ентусиазмът на Лили, Ива и Людмил да качат 14 деца за първи път на влак.
Денят е осми август, но нито едно от децата не усеща жегата. Перонът на ЖП гарата във В. Търново за тях е вълшебно място. Очакват мига на първото качване в тази бумтяща машина. „Пътуването с разбиране“ започва с броене на тунели, броене на малки ЖП гари, повтаряне на непознати за тях имена на селца. Слизат на гара Трявна с възторг. Гевреците са изядени, следва посещение на Даскаловата къща. Чудото с рисуване върху бръшлян впримчва децата в друга емоция – да бъдат оригинални! Чуват историята как понеже габровки получавали за китките си изкуствени цветя, тревненки решили да не останат по-назад и да изографисат бръшлянени листа. Смеят се, но не остават и те назад и нашарват своите листа за китка. В Старото школо написват имената си на пясъка, а музеят на африканското и азиатското изкуство ги заинтригува с маските и с будистките символи. И смях, детски августовски смях, докато си правят снимки като Буда. Образователната екскурзия продължава и с елементите на тихо, възпитано хранене в ресторант. И със своеобразния изпит във влака на връщане – какво видях, какво запомних, какво ме впечатли.
Денят за 14 деца беше вълшебен. Денят за тримата специалисти от SOS Центъра беше удовлетворителен – децата не бива да се броят на такива в неравностойно положение и такива в равностойно. Децата са деца и имат право на щастие!
