09/12/2020 – Нееееее, не е трудно! – ще ви отговорят звънко петокласниците от ОУ „Д-р Петър Берон“ в красивото градче Дебелец. И ще се впуснат да ви обясняват, че това означава да не съдиш за другите по цвета на кожата и по дрехите, че е глупаво да се бият, ако вместо това могат да играят. Ще ви покажат значките, които носят и които за тях са отличителен знак, но и задължение да спазват принципите на уважението, приемането и помагането. Ще ви покажат табелата на класната стая и сигурно ще попитат „Кога пак ще имаме групова работа?“
И ако за последното екипът на SOS Центъра ни за обществена подкрепа във Велико Търново съди по обратните връзки на децата преди въведената забрана за срещи, то споделеното днес от приемната майка на момчето Валко ни кара да сме сигурни, че този пети клас има правото да бъде „клас на толерантността“.
Историята започна през октомври, когато класният им ръководител ни потърси, защото в класа се зародило „високо“ напрежение. Причината – различният Валко, към когото деца били невнимателни и нетактични, понякога го подигравали, понякога просто не го забелязвали. Той не оставал длъжен – дърпал ги, рушал дисциплината. И всичко се повтаряло отново.
Екипът психолози се срещна с децата. Чу техните думи и предложи модел на групова работа, в който всеки петокласник да пробва да „обуе“ чужди обувки, да усети различието, да развие определени социални умения. В рамките на един месец децата и психолозите участваха в пет поредни тренинга, играха в ролеви игри, говориха за едно розово слонче и за своите чувства, рисуваха, решаваха конфликти, дискутираха какви послания имат различните емоции. Приеха да бъдат „клас на толерантността“, спазвайки правилата за отговорно отношение към другите. И през цялото време Валко беше част от всичко това, чинът му не стоеше самотен до черната дъска, а заедно с останалите чинове – в кръга.
Днес историята не приключва. Временно, заради въведените мерки за социална дистанция, децата са в домовете си. Срещна ни приемната майка на Валко. Разказа ни за нетърпението на детето да се върне в класа, за това колко са добри сега децата и колко хубаво е да седиш до тях, колко забавно е да ти помагат. Убедена е, че случващото се е във връзка с подкрепата, която оказваме в пети клас. Благодарна е, защото момчето ИСКА да бъде в своя клас.
И затова не приключва тази история. Когато можем да се върнем в пети клас, ще се върнем. Ще видим кой си носи значката, ще проверим помнят ли правилата на толерантността. И Мария, Полина и Ива ще продължат. Знаем, че само постоянството може да ни промени към по-добро.
Предколедно целият екип на SOS Центъра ви пожелава толерантността и доброто да ви заразяват и да няма ваксина против тях.
Албена Добрева, Управител на SOS Центъра за обществена подкрепа във В. Търново
