SOS Детски селища България е организация за социално развитие, която гарантира правото на всяко дете да има семейство и да расте в среда на любов, уважение и сигурност.

Раздялата с приемното дете, начините да се справим и оризовите мандали

03/11/2022 – Два екипа и единадесет приемни родители събра на 2 ноември 2022 г. търновският център „Роси“. Причината – отдавна планираното надграждащо обучение за приемните родители, а екипите партньори – нашият SOS Консултативен център /ЦОП/ във Велико Търново и колеги от областния екип по приемна грижа.

Защо раздялата? Може би, защото във всяка сесия на клуба тя се прокрадва през всяка друга тема. Може би, защото цикличността на загубата е като цикличността на живота и златната есен вън провокира мисли за загуба, след която ще дойде начало. Може би, защото през годината част от приемните родители изпратиха по нов път приемни деца, друга част от тях приютиха нови деца, останали без родителска грижа.

Водещият обучението, Иванина Анчева-доктор по психология,  започна с история за цикличното индийско мислене. Всяка сутрин преди изгрев,  жената-майка прави пред дома си мандала от оризови зърна. Оризът в Индия е равен на живот. Мандалата символизира предстоящия изгрев, но заедно с това цикъла на деня, цикъла на живота, на Вселената. Цикълът се завърта и до вечерта оризовите зърна се разпиляват по вятъра. Идеята на мандалата е да бъде нещо преходно, мимолетно, което вятърът или минаващите хора  отнасят. И всичко се повтаря отново.

Всеки от участниците с помощта на интерактивни карти се „върна“ назад и избра своя отминала загуба, за да си припомни как се е справил, какви ресурси е ползвал. Теоретичната част много бързо отстъпи място на основното, събрало единадесетте приемни родители – ТРУДНОСТТА ДА СЕ РАЗДЕЛИМ С ПРИЕМНИТЕ ДЕЦА. Водещият умело допълни диадата приемен родител-приемно дете с още едни важни преживявания – тези на биологичното дете, което не ходи на обучения, но за което всяко влязло и излязло от дома приемно дете е и негова лична загуба.

Участниците изписаха по групи предизвикателствата на загубата, потърсиха ресурсите за справяне. Времето изтичаше, но сякаш преживяванията и въпросите не свършваха. Оказа се, че приемните деца си тръгват само от домовете им, но никога от сърцата им.

Оказа се, че оризовата мандала на техните дни, трудни и свързани с 24-часова грижа и търпение, всъщност е нов път, който те оризово зрънце по оризово зрънце чертаят за децата.