SOS Детски селища България е организация за социално развитие, която гарантира правото на всяко дете да има семейство и да расте в среда на любов, уважение и сигурност.

Проучване сред млади хора, живели в грижа и професионалисти, работещи с деца в грижа, реализирано в периода юли-август 2020 година

06/04/2021 – Една от дейностите в рамките на проект „Сигурна среда, успяващи деца. Въвеждане в различните форми на алтернативна грижа на практики за работа с деца, съобразени с преживяна травма“ беше реализирането на проучване сред млади хора, живели в грижа и специалисти, които работят с тях, с цел събиране на информация, личен опит, мнения и възгледи, които да послужат при разработването на Ръководство за прилагане на травма ориентирана грижа за деца и Обучителни материали за професионалисти, работещи с деца в грижа в рамките на този проект.

Представяме ви извадка от мненията на участниците от България, която ни дава ценна обратна връзка по въпроси, свързани с работата с деца, преживели травма, последствията на такива преживявания за развитието на деца и с какви проблеми се сблъскват възрастните, които полагат пряка грижа за деца с травматично минало.

Някои от изводите, които си заслужава да отбележим:

  1. Децата и младежите, настанени в грижа, имат нужда да разговарят и да обсъждат всичко, което им се е случило в миналото и това, което в момента изживяват по един съпричастен и неосъждащ начин, с хора, които проявяват искрен интерес към тяхната житейска история, към чувствата, които изпитват, за да могат да преодолеят травматичното си минало:

„За да им обърнат внимание, достатъчно е просто да ги попитат как е минал денят им в училище и дали имат някакви притеснения. Но това трябва да е искрено, а не само като задължение, защото децата разбират, когато питате, но всъщност не се интересувате много от това как наистина е минал денят им.“

  1. За децата и младежите, настанени в грижа, ключово значение имат взаимоотношенията и връзките, които те формират с възрастните, полагащи грижа за тях. Равнопоставено отношение, зачитане на индивидуалността на всяко дете, нагласите и искрените отношения на възрастните са сред факторите, които им помагат да се адаптират и да разберат причините за разделянето им от семейството:

„Те трябва да обясняват нещата с прости примери. Например, да се обясни факта, че биологичното семейство на детето не може да осигури същите възможности, които организацията ще му предостави.”

  1. Поведението на децата и младежите в грижа често се определя като „проблемно“, „трудно“ и т.н., а всъщност то е само израз на борбата между чувства, емоции, възникнали в резултат от преживени травми в миналото.

„Децата не са просто цифри и статистика в документите, те са личности, като някои от тях се нуждаят от специален, индивидуален подход. Организирайте обучения с детски психолози и младежи, които са били в приемна грижа. Личният опит е безценен!”

  1. Лицата, полагащи пряка грижа за деца и професионалистите, които работят с деца в грижа, бяха единодушни в твърдението си, че съществува разбиране за въздействието на травмата, преживяна от деца в социалната работа с деца в България, но често това разбиране не намира място в планираните и предприети мерки за закрила на детето. Няма съгласувани и общо приети дефиниции, което в крайна сметка рефлектира върху пряката работа с тях и грижата, която получават.

„… поведението, което децата проявяват, остава неразпознато, като такова, появило се в резултат на преживяна травма.“

 „…за тези, които не знаят достатъчно за травмата, съществува убеждението, че децата са много издръжливи и че те са в състояние, само въз основа на отделяне от семейството или при промяна в настаняването им, да забравят травматичните преживявания, както и че те няма да се проявят в по-нататъшното им развитие. Този тип разбиране е особено широко разпространен, когато говорим за много малки деца.”

  1. Друго твърдение, с което анкетираните професионалисти са единодушни, е необходимостта от повече възможности за задълбочено обучение и професионална подготовка на лицата, работещи и грижещи се за деца по въпросите, свързани с преживяна травма, нейния ефект върху развитието на децата и начините за пълноценна работа по преодоляване на последиците от преживяна травма:

„…обучението за приемни родители не предоставя достатъчно умения, за да ни подготви внимателно да вземаме решения и да осигурим специфични грижи, насочени към нуждите на децата. Доброто желание и атмосферата на любов не са достатъчни, ако няма професионална помощ и знания. Без тези ключови елементи такъв товар не бива да се възлага на приемните родители.”

Целия доклад с информацията, получена от участниците от България, може да откриете тук:

С проекта „Сигурна среда, успяващи деца“ ние се стремим да отговорим на тези идентифицирани потребности, предлагайки необходимите инструменти и знания, нужни за постигане на разбиране за травма, преживяна от деца и ефективна работа за преодоляване на последиците от травмата при деца и младежи.

Екипът на проекта заедно с експертите от  Celcis UK (www.celcis.org)  разработи Ръководство за въвеждане и прилагане на травма ориентирана грижа за деца и през месец май започва провеждането на специализирани обучения за професионалисти и полагащи грижа, базирани върху Ръководството и неговите основни принципи.

Очаквайте скоро повече информация за включване в обученията!

X