SOS Детски селища България е организация за социално развитие, която гарантира правото на всяко дете да има семейство и да расте в среда на любов, уважение и сигурност.

Моят път като приемен родител или кое е общото по пътя ни

21/07/2021 – На 14 юли SOS Клубът на приемния родител във Велико Търново събра своите членове с идеята да поговорим за пътя на всеки един от тях. С помощта на нестандартните ОХ-карти всеки приемен родител „разказа“ своя път.

За Ценка той тръгва от пенсионирането като възпитател на деца. Шум, глъчка, напрежение – последвани от тишина вкъщи. Картата с жена, прегърнала гълъб, беше и подходяща, и не, защото Ценка получава две „гълъбчета“- момичета и вече 4 години се учат да летят по нов начин.

Пътят на Хрисимира тръгва от идеята да подадеш спасителен пояс на някого. Вече 11 години е с нейното приемно момиче. Картата с кошница ябълки насочи разказа към усилията и плодовете, които берем. Разказът е с неясен финал, защото приемното момиче ще става рано майка, но надеждата е заявен участник  в тази история.

За Златка пътят тръгва от личната драма да изгубиш детето си. Минава през много бариери, през сълзи и откази да бъдат одобрени. Минава през трудните за преглъщане молби на деца  в един дом – Мен вземи, мен вземи, аз съм добра. Не се отказва и днес се гордее, че най-после, след 10 години нейното уплашено тогава момиче, минало през отричане и протести, е поставило снимката й във фейсбук профила си с надпис – Моята мама. 

За Жоро и Ася пътят тръгва от една мисъл, неочаквана, почти скандална за времето преди 10 години сред приятелския им кръг. С първото приемно дете – бебе идва и тяхното бебе. Днес, с единадесетото приемно дете – в дома им расте и второто тяхно петмесечно бебче. Пътят за тях е път на промяна и любов.

Още истории за пътища, тръгнали от нейде и стигнали до  надеждата, че творят ново бъдеще за приемните деца, се чуха на тази среща. Имаше сълзи, имаше смях. Имаше желание да се изрекат неизричани думи, тревоги, надежди.

В края приемните родители подариха колаж, изработен от тях на екипа ни. Основните моменти в него – хората, децата, стремежът нагоре и напред, грижата, любовта бяха обединени от идеята, че направеният преди време техен избор е наградата им днес. Останаха пожеланията за топло лято – навън и вътре в душите и обещание за среща през септември.

X