SOS Детски селища България е организация за социално развитие, която гарантира правото на всяко дете да има семейство и да расте в среда на любов, уважение и сигурност.

КОГА ДЕЦАТА СА НАШЕТО „ВСИЧКО“

03/07/2021 – С разрешението на Фикрет и Мария ви разказваме тяхната история. Това са истинските им имена и историята им е повече от истинска. Изстрадана и научена като урок.

Срещаме ги за първи път през есента на 2020 година. Дошли са от сливенския край – млади, бързо задомени, с четири деца. Израснали са в големи семейства и с познатата им родова култура на неуседнал живот – днес са тук, утре са там – само хляб и работа да има. И децата, техните две момчета и две момичета, така са дошли на този свят – родени в различни населени места.  Намираме ги в село Вонеща вода – Фикрет се е хванал с братята си да сече дърва из планината. Мария и другите етърви намерили къща, предложили да я стопанисват и да живеят там. В къщата общо седем деца и три майки. Труден за описване във формуляр живот – недоимък, безработица, липса на идея за нещо различно, липса на поглед отвъд твоето „блато“. Децата без играчки, в очакване тате да се върне вечерта и да донесе хляб. А когато една вечер той не се връща, Мария не знае как да продължи. Не знае как да търси работа, не знае как да се справя с децата. Фикрет е моето „всичко“, казва тя, без него не мога да се грижа за децата! Дали новата жена „отмъква“ Фикрет, дали натрупаният в душата му яд , че нещо в живота не се получава… И осемте години съжителство сякаш се затриха сами. Личните взаимоотношения между родителите останаха за нас на заден план, защото децата бяха сами. И решението ни само едно – настаняване в резидентна грижа.

Все си мислим, че зад всяко зло се крие поне малко добро. И ето – две седмици без четирите усмихнати деца „преобърнаха“ ВСИЧКОТО на Мария и на Фикрет. КОВИД,  противоепидемичните мерки и затвореният режим  на Центъра, където бяха настанени децата, отрезвиха родителите. Не могат да ги видят, чуват ги по телефон – хем плачат за мама, хем се хвалят колко много нови неща си имат – играчки, телевизор , приятели. Ами ако кажат на друга жена „мамо“ сепва се Мария. Намира Фикрет и двамата ни потърсиха  отново, за да попитат дали могат пак да бъдат родители, дали няма завинаги да изгубят децата. ТЕ СА НАШЕТО ВСИЧКО, каза Мария, повтори го и Фикрет.

И се започна оня път на реинтеграция, който според нашите виждания тръгва от сърцето, минава през подкрепа на специалисти и стига до осъзнаването кой съм, защо имам деца, с какво съм им длъжен, докато те растат.

Мария и Фикрет намериха работа в кравеферма, близо до Търново. Убедихме собственика, че ако децата им са при тях, те ще се задържат и ще работят добре. Той даде разрешение част от необитаеми помещения в кравефермата да се ползват. Запретнахме ръкави – ние да намерим нужната мебелировка – детски легла, гардероб, маса, столове, Фикрет и Мария – да боядисат, почистят, ремонтират. Когато си израснал по пътищата идеята за собствена баня и детска стая не те блазни, докато не видиш и пипнеш с ръка докараните детски легла. Сега Мария се радва като дете на сложените от нея завеси, а Фикрет монтира таванното осветление в банята като осветлението в Центъра – за да се гордеят децата му с него. И да не искат да имат друг дом.  И щом може това, защо да не може да се научи да кара трактор. А щом се научи да силажира с трактора, зададе и въпроса – как да завърша образование, че да имам шофьорска книжка?

Шест месеца на ежеседмични посещения на екипа в новия дом. Шест месеца разговори – ту с Фикрет, ту с Мария, ту с двамата. За родителството, за партньорството. За образованието, което нямат и възможността да го осигурят на децата си. За помощта, която можем да дадем. И за техните задължения. За даденото доверие.

След шест месеца дойде 28 юни 2021г, в който децата да се върнат обратно при мама е тате! Радостта бе неизмерима и взаимна. За нас в Центъра за обществена подкрепа остава надеждата, че сме посели добри семена, че сме показали на двама млади родители кога и как децата стават НАШЕТО ВСИЧКО.

И да! Eжедневни за нас задачи – да намерим за септември 2021  лаптоп за второкласника, да запишем двете момичета на детска градина, да „досаждаме“ с наблюдения и съвети. Да пазим връзката и пътят към тяхното ВСИЧКО – ДЕЦАТА.

Останалото е зад вратите на новия дом на Мария и Фикрет.

Полина Христова, Надежда Попова, Албена Добрева

SOS Център за обществена подкрепа, В.Търново

30.06.2021 година

 

X