SOS Детски селища България е организация за социално развитие, която гарантира правото на всяко дете да има семейство и да расте в среда на любов, уважение и сигурност.

Какво е една година за един приемен родител?

14/12/2021 – Преди Коледа великотърновският SOS Клуб на приемния родител проведе своя последна за годината среща. Десет приемни родители споделиха своята равносметка за изминалата 2021 година и  „срещнаха“ надеждите си за новата 2022 с идеите за Клуба.

За Ася и Жоро годината е щастие, сбъдване, пълнота. В нея проплаква тяхното трето дете, осиновено е дванадесетото приемно дете и неочаквано един от осиновителите се обажда без причина, просто да каже „Благодаря ви за щастието, което ни подарихте!“ Едно обаждане събира в себе си причината да си приемен родител – да даваш ежедневно нещо, неразбирано от много хора, нещо нематериално, грижа, която животът трансформира в щастие. „Посрещаме Коледа с благодарност, че сме здрави, че помогнахме на 12 деца да поемат нов път с новите си семейства! Това е и коледното ни желание!“

За Хрисимира и съпруга й, годината е радост, сълзи от радост, ново предизвикателство, нов живот. От два месеца семейството им е увеличено с нов член – детето на приемното дете. И Хрисимира е майка, баба, професионалист, много често повече от 3 в 1! „Никога не бих повярвала преди години, когато поех моето приемно момиче, че животът ми ще бъде такъв. Истински!“

За Атанаска годината е цветен шнур, пресукан от раздяла и щастие в раздялата, радост, среща, енергия. Детето, живяло 6 години с нея, е реинтегрирано. „Когато го чуя, сърцето ми секва. Но какво по-голямо щастие да чуя от него, че той повтаря моите думи „не удряй, не блъскай“ на родителите си и ги учи по моя начин да бъдат добри ! Новото ми приемно дете е шесто поред, малка фурия, която преобръща дома ни, но имам енергия и обич за още!“

За Василка и Валя, майка и дъщеря, годината с приемните момичета – сестри е смях, забава, компютърно предизвикателство, учене отново, защото момичетата започват първи клас онлайн!

За Руми годината е обич! Изстрадана обич, изтрити сълзи, успокоени дни, топлина и грижа. Момчето, осиновено, а после завърнало се отново при нея, иска да останат завинаги заедно. И тя, и то вярват, че има чудеса.

За Ели годината е надежда, обич, удовлетворение. Преболедуваният Ковид и грижата, получена от приемната дъщеря, я кара да се гордее, че се е справила в отглеждането и възпитанието на ДОБЪР ЧОВЕК.

За Ценка годината е пъстра картина от смях, предизвикателни он-лайн учебни платформи, прекрачени граници, топлина и обич, оптимизъм и надежда, че дава шанс и добър старт на двете момичета. „Когато ги поех преди 5 години, си казвах, че професионализмът изисква да не показвам обичта си. Днес те знаят колко ги обичам, колко са ценни за мен и това им дава самоувереност“

И така, сред аромата на мандарини, коледни свещички и канела, се завъртяха истории за 2021 година. Във всички тях главен герой е ЧОВЕШКОТО ЛИЦЕ на тази странна професия ПРИЕМЕН РОДИТЕЛ.  И този герой „донесе“ на екипа ни подарък от приемните родители – прекрасно аранжирана с хризантеми тиква. Подаръци имаше и за тях. Родиха се идеи за 2022 и различни сесии на нашия единствен в страната ни Клуб на приемния родител. Преместихме се с няколко часа към Коледа и Рождеството.

И знаем, че една година на нашите приемни родители е равна на 365 дни ЩАСТЛИВИ ДЕТСКИ ОЧИ.

 

Екип приемна грижа към SOS Центъра ни за обществена подкрепа във

Велико Търново

X