05/12/2019 – Поредна среща на SOS Клуба на приемния родител във Велико Търново събра на 26 ноември тази година седемнадесет приемни родители с трудната тема за днешния тийнейджър в приемно семейство. За пръв път гости на Клуба бяха и четирима приемни родители от община Павликени. Опитът да се опишат чувства и мисли, пораждащи се от думата тийнейджър, очерта кръг от горещи точки, еднакви с тези на биологичните семейства.
Тийнейджър вкъщи означава проблем и израстване, криза и неподчинение, хормони и любопитство, отделяне и преход, бунт и време пред огледалото. Разделени на групи, участниците „избраха“ различна роля от обкръжението на един подрастващ в приемна грижа. Коментираха и споделяха помежду си какво ли изпитват приемният родител и приемното дете в коментираната възраст, биологичното семейство, което очаква реинтеграция, най-добрият приятел или приятелка, какво ли мислят съучениците и класният, директорът, подкрепящият специалист. „Озвучиха“ ролите с вълнение, откритост и готовност да изследват тази територия.
С доза смях , но и доза притеснение, приемна майка разказа за трудно преглътната история с откраднато магаре от иначе кроткия и добър ученик на 17 години, отглеждан в нейния дом с двамата си братя. Посланието на младежа „Искам всичко сега“ е като на всички седемнадесетгодишни. Откраднатото магаре може да се причисли в категорията бунт към правилата. Но още нещо, много по-важно, обедини приемните родители. И то е скрито в преживяванията на тийнейджъра-бунтар: „Ти дори не си ми истински родител, че да ми даваш съвети, нямаш право да ми държиш сметка! Но аз съм ужасен и объркан, защото нямам друг освен теб и нямам къде другаде, освен при теб да бъда! Често не забелязвам това, което правиш и ми осигуряваш, защото ме болят липсите, които имам! Не винаги знам защо постъпвам така, но знам ,че искам да те има и да разчитам на сигурността в твоя дом!“
С тези преживявания и посланията, че са нужни време, търпение и любов приключи ноемврийската сесия на Клуба. И още – с обратната връзка за облекчение, усещане за съобщност и преоткрито разбиране. С обещание, че на следващата среща през декември ще дойдат задължително! Водещите от Центъра по приемна грижа на Сдружение SOS Детски селища България си тръгнаха с други размисли – за онова, което стои зад откраднатото магаре, за други „откраднати“ от детството неща, за отговорността на това да си приемен родител и за смисъла на приемната грижа.
И в добавка – на 20.11.2019 година SOS Клубът на приемния родител беше с отличен от Държавната агенция за закрила на детето с почетен знак АЗ ГАРАНТИРАМ ЩАСТЛИВО ДЕТСТВО в категорията ИНОВАТИВНА СОЦИАЛНА РАБОТА.
