23/03/2020 – Това е една от историите на Центъра ни за обществена подкрепа във Велико Търново, която показва как работихме преди да попаднем в желязната хватка на коронавируса и как работим сега – в условията на пандемия. Една история, която побира в себе си впечатляващото семейство на Мария, Иван и техните трима сина. Лъчо е на шест, Рангел е на три и е осиновен, а Радо е на година и половина и е приемно дете.
Мария и Иван живеят близо до общинския град и днес, във всеобщия призив #ОстанетеВкъщи се чувстват особено горди с решението си преди три години да ремонтират старата наследствена къща и да се пренесат в нея. Тогава са били само с Лъчо и току-що родения Рангел, настанен в тяхното професионално приемно семейство. Мария казва, че идеята да го осиновят дошла с първото гушване на ококореното бебе. И подават молбата веднага, когато разбират, че детето има вродено заболяване, изискващо спешни мерки и специални грижи. Екипът на Центъра ни за обществена подкрепа се запозна с тях в този момент – на пътувания на Мария до болници, на нуждата от разговори, консултации, материална подкрепа.
След близо две години, Рангел е осиновен, Мария и Иван са сторили нужното и възможното в България с подкрепата на нашия център. Момчето получи не само семейство и любов, получи шанса да преодолее последиците от заболяването. В семейството расте и приемното дете Радо.
Зад пълната къща с радост стоят всички безсънни нощи на Мария и Иван, всички детски бели и сезонни неразположения, всички трудности и победи. И не на последно място – нашата подкрепа към семейството, различна през близо двете години. И различна днес – в извънредното положение заради COVID – 19.
Не можем да продължим с мобилните посещения и подкрепа за майката. Можем да се чуваме по телефона, да окуражаваме, да отговаряме, да даваме внимание, да съчувстваме и да се смеем с Мария, за да я разтоварим.
От десет дни две от децата са с бронхит и според личния лекар – последица от грип Б. Овладяна е температурата и кашлицата. Няма овладяване енергията на трите момчета и на помощ идва братът на Мария, безработен и търпелив. Той играе с децата в малкия двор, докато Мария търси отговор на въпросите как да говори с Лъчо, който слуша само за COVID – 19 и вече пита как се умира.
Подкрепихме Мария да позволи да се говори свободно. Да не омаловажава и да не отрича детските страхове. Да има търпение да признае детските чувства и да отдели цялото си внимание. „А откъде да имам време за толкова внимание, като заедно с нас живее възрастната ми баба и 60-годишният ми чичо, нейният син? Оказва се, че са по-трудни от трите ми деца! Изнервена съм, отвсякъде ни облъчват с новини за страшни неща, Иван се връща от работа с маска и ми е трудно да удържа емоцията“- сподели страха си Мария.
И докато мислехме заедно кое и как да стори, докато обсъждахме варианти за възможни общи дейности – да мият заедно ръце и да се състезават за най-пълен леген с пяна, Мария се сети за зумбата! Лъчо е посещавал в детската градина часове по зумба, Мария обича тази музика и сега в двора на семейството се организира вътресемейна школа по зумба, Лъчо учи всички край себе си, малките деца изпълняват, а Мария готви и разказва в телефонната консултация, че се чувства по-спокойна.
Днес чудесата се случват по телефон. Днес нашите герои помагат по скайп или вайбър. Така работят екипите и на петте ни центъра за обществена подкрепа (във В.Търново, София, Габрово, Перник и Трявна). Те продължават дейността си по телефон, скайп и вайбър. Именно по този начин се провеждат ежеседмичните разговори с потребителите на Центровете, които споделят притесненията си и търсят насоки как да се справят с предизвикателствата в условия на извънредното положение, продиктувано от коронавируса.
