SOS Детски селища България е организация за социално развитие, която гарантира правото на всяко дете да има семейство и да расте в среда на любов, уважение и сигурност.

Да се научиш да обичаш и вярваш отново: от грижата, съобразена с преживяна травма, до успяващи деца

10/10/2020 – 10 октомври е Световният ден на психичното здраве, в който си припомняме, че психичното здраве при децата не означава липсата на психична болест, а цялостно усещане за благополучие, при което децата развиват своята увереност и самочувствие, които са им необходими, за да бъдат здрави и успешни. Психичното здраве при децата означава способност за създаване на любящи и доверителни взаимоотношения, успешно преминаване през етапите на развитие и усъвършенстване на правилни начини за справяне с проблеми.

На този ден избрахме да ви запознаем с някои основни заключения от извършеното проучване сред деца, израснали в алтернативна грижа и професионалистите, които са работили с тях на тема преживяна травма.

Проучването показва как предоставящите грижа и професионалистите, работещи с деца имат нужда от по-добра подготовка, за да помогнат на децата, преживели травма да пораснат в безопасна среда и да станат по-здрави и по-щастливи възрастни.

„Радвам се, че се опитвате да подобрите цялостната ситуация в домовете за деца, но също така се надявам, че го правите с обич, защото… единствените хора, които могат да променят нещо в системата са тези хора, които са готови да се задълбочат и да обявят „аз ще променя нещо в системата, защото наистина ме е грижа, че децата, разделени от семействата си, нямат свой собствен дом“ – цитат от млад човек, участвал в проучването.

Проучването показва, че повече от половината от полагащите грижа за деца професионалисти не разполагат с нужното обучение и ресурси, за да разбират как травмата влияе върху развитието и поведението на децата. Проучването също така набляга върху важността на сигурната среда и обичта при подкрепата на деца, които са били жертви на насилие и неглижиране в семейството

Основавайки се на опита на експертите от SOS Детски селища при обучаването на над 300 професионалисти, работещи в предоставянето на грижа, съобразена с преживяна травма, това проучване ще стартира следващия етап в изпълнението на проект „Сигурна среда, успяващи деца: Въвеждане в различните форми на алтернативна грижа на практики за работа с деца, съобразени с преживяна травма“, реализиран от SOS Детски селища и CELCIS с финансиране от Европейския съюз.

Заради статистиката – всяко трето дете в грижа е преживявало травма – проектът „Сигурна среда, успяващи деца“ си поставя за цел да осигури на широк кръг от професионалисти, които работят с деца познанията, инструментите и обучението, от което имат необходимост, за да помогнат на децата да преодолеят травматичните събития от своето минало.

„Обученията на професионалисти, които работят с деца в алтернативна грижа не обръщат достатъчно внимание върху травмата в  детска възраст“, споделя Любош Тибенски, психолог и програмен съветник към SOS Детски селища за държавите в Европа, Близкия изток и централна Азия. „С този проект ние искаме да запълним тези пропуски чрез пряко обучение и кампания за повече информираност, така че децата и младежите да получат качествена грижа, от каквато имат нужда, за да се възстановят“.

„Целта ни е да проведем обучения за 500 полагащи грижа, както и да реализираме информационни кампании за промяна в системите на предоставяне на алтернативна грижа в 6 европейски държави“.

„Грижете се за нас, разбирайте ни, обичайте ни“

Проучването, проведено от Центъра за върхови постижения в грижата и закрилата на деца на Университета Стратклайд в Шотландия (CELCIS), подкрепя проекта като дава възможност на млади хора, израснали в грижа да дадат гласност на своите нужди.

Д-р Ирен Стивънс, консултант грижа за децата към CELCIS казва, че нейният екип е интервюирал 91 младежи, които са живели средно 10 години в грижа, включително към SOS Детски селища в Белгия, България, Хърватия, Гърция, Унгария и Сърбия.

„Сериозното неглижиране е една от тежките форми на травма в детска възраст, защото това се случва в период, в който децата се учат как да създават взаимоотношения и връзки с други хора“, казва Д-р Стивънс.

„Повечето от младежите, които интервюирахме, са били настанявани в поне три различни форми на грижа, а някои дори до осем. „Това създава много трудности в работата с травматични преживявания“, казва още д-р Стивънс, „защото когато децата бъдат местени от едно място на друго, това влияе сериозно върху качеството на грижата, която те получават“.

За тези деца доверието и стабилната, насърчаваща среда са от жизнено важно значение. Изследователите с облекчение установяват, че 2/3 от младите хора са усещали чувство за принадлежност към мястото, в което са били настанени и 80% от тях споделят, че са имали до себе си доверен възрастен, с когото могат да разговарят и споделят. Въпреки това само 25% от тях са имали постоянен контакт със своите биологични родители и малко под половината от тях са изпитвали трудности при формирането и задържането на приятелства.

„Общото послание, което дойде от младите хора, беше „грижете се за нас, разбирайте ни, обичайте ни“. Това показва важността винаги да бъдем до децата, да ги подкрепяме в добро и лошо“, казва д-р Стивънс.

„Носим разбита система на гърба си“

Много от интервюираните 143-ма професионалисти, които работят с деца споделиха за прекалена натовареност: с много случаи, недостиг на персонал, специализирани терапевтични услуги и подходяща супервизия: „Носим на гърбовете си една счупена система“, казва един от тях.

Повече от половината професионалисти споделиха, че професионалната им подготовка не е включвала темата за травмата и как тя се отразява върху децата, родителите и експертите, които работят с тях.

„Обучението на специалистите е изключително важно по отношение на опитите ни за промяна на поведението на децата“, казва д-р Стивънс, „например вместо да използваме етикети като „девиантно поведение“ или „промискуитетно поведение“ можем да стигнем до разбирането, че детето е трябвало да се адаптира към тежки, екстремни обстоятелства“.

Повторно преживяване на травмата в условията на алтернативна грижа

Г-н Тибенски от SOS Детски селища признава, че професионалистите, работещи с деца, правят всичко, на което са способни, но реалността показва, че децата, преживели тежка травма, имат нужда от специална грижа.

„Емоционалният отговор на тези деца може да варира от вцепененост до силна реакция към неща, които им напомнят за травмата, но които не са сравнително плашещи за останалите, като например определени миризми или звуци“, обяснява г-н Тибенски. Също така те могат да си изработят сами стратегии за справяне, които им помагат да преодоляват ситуации на заплаха, като крясъци, отдръпване, тантруми.

„Ако дете, преживяло травма проявява неприемливо поведение, то има голяма вероятност да има връзка между двете неща“, добавя той. „И именно поради тази причина ние имаме нужда от такова обучение: за да помогнем на децата с времето да придобият по-функционални механизми за справяне“.

Инвестиране в психичното здраве на децата

В същината на проект „Сигурна среда, успяващи деца“ ние поставяме гласовете на децата и така изпращаме послание към младите хора, че има кой да ги чуе, казва г-н Тибенски.

„Сега трябва да инвестираме в лечението на психичното здраве на децата. Ако се чувстваш в безопасност и разбран, тогава можеш да реализираш своя потенциал. Ползите от това са ясни – не само за всяко дете поотделно, но и за цялото общество“, добавя той.

“Ако можем да осигурим стабилна, любяща и доверена среда за всяко дете, то децата ще получат повече възможности да прекъснат негативния цикъл между поколенията“, обобщава д-р Стивънс. „Това е движещата сила на тази работа за мен“.

X