Никое дете
не трябва да расте само!
Стани SOS Приятел
с редовни месечни дарения.
14/02/2023 – Различни граждански организации, които следят нормативната уредба в сферата на социалните услуги, откриха пропуски в Методиката за планиране на социалните услуги в изпълнение на Наредбата за планирането на социалните услуги. Започналият процес на анализ на потребностите от социални услуги на общинско и областно ниво е от съществена важност, затова гражданският сектор отбелязва пред отговорните институции проблемите, които констатира.
Пълният текст на писмото до министъра на труда и социалната политика Лазар Лазаров и изпълнителния директор на Агенция Социално подпомагане Румяна Петкова можете да видите ТУК.
Основни акценти в становището са:
Приравняването на капацитета на всички досега действащи услуги на брой места, съответно – потребители.
Създават се предпоставки децата в риск и техните семейства да не могат да получават нужната им подкрепа. Опасяваме се, че близо два пъти по-малко деца и семейства ще могат да получават подкрепа в рамките на работата по случай в сравнение с досегашната практика и че предложеният подход ще принуди доставчиците на услуги да ограничат предоставянето на услуги до запълване на капацитета от брой места/потребители, без оглед на нуждите на индивидуалните потребители и спецификата на работата по случай.
Начинът на определяне на фиксираните дялове на дейностите по чл. 15 при преобразуването
Ако залегналото в Методиката планиране се реализира на практика, дневната грижа ще се превърне в детска градина, а при почасовите услуги ще се набере дълъг списък от чакащи потребители. Тук възниква и още един проблем – ако родител/лице, полагащо грижа се възползва от възможността, която му дава ЗСУ, да поиска подкрепа и бъде включен в плана за подкрепа на детето, той също ще ползва услуга, която въобще не е предвидена като възможност при фиксираните проценти в нито една услуга. Най-често тази услуга е ИК или ОПУ.
Отсъства Приемната грижа (по смисъла на ЗСУ), както и т.нар. Общностни центрове (услуги за ранно детско развитие) и други Центрове за интегрирана подкрепа (напр. Детските центрове за застъпничество и подкрепа „ЗонаЗаЗкрила“, развити с подкрепата на УНИЦЕФ). Не става ясно как общините ще планират тяхната устойчивост като дейности по чл.15 и на каква база ще определят необходимите дейности и съответно техния брой потребители.
Отсъства прилагането на принципа на деинституционализация по отношение домовете за стари хора, които би следвало да се трансформират като резидентни услуги в частта, свързана с пребиваване и живот, а потребности от дейности в ежедневието (терапия, застъпничество и посредничество, обучение за придобиване на умения) да бъдат осигурени от услуги в общността. Отсъствието на планиран капацитет за подобни услуги ще доведе до реинституционализация, тъй като всеки потребител на социална услуга от резидентен тип следва да има право и осигурен достъп до услуги за ежедневни дейности и няма основание на ниво планиране това право да бъде ограничавано.
Посочените от нас проблеми ще доведат до следните негативни ефекти върху потребителите и съответно върху системата за закрила на детето и системата на социалните услуги за хора с увреждания и местните власти:
Увеличаване на недоволството в общността, поради невъзможност на отделни нейни членове или групи да ползват и да бъдат подкрепени от предлаганите на територията на общината услуги.
