20120730_SOS Torchbearer

30/07/2012 – На 23 юли Томас Рубачер (Thomas Rubatscher), международен директор по информационни и комуникационни технологии в SOS Детски селища, носи Олимпийския огън по улиците на лондонския район Сътън. Тълпа от 10 хиляди зрители аплодираха момента, в който Томас блесна като един от вдъхновяващите факлоносци на Олимпийската щафета Лондон 2012.

Гледайте краткото видео в края на страницата!

Работейки в SOS Детски селища от 1995 г., г-н Рубачер трансформира сферата на информационните и комуникационни технологии в организацията от скромна поддържаща функция в модерна глобална съвременна и бърза мрежа от висококвалифициран екип. Под неговото ръководство са създадени много инициативи и партньорства, които директно помагат на организацията да достигне и подкрепи деца и младежи в нужда.

Участието на г-н Рубачер в Олимпийската щафета Лондон 2012 бе спонсорирано от Samsung Electronics – най-голямата електронна компания в света и дългогодишен партньор на SOS Детски селища.

В това интервю г-н Рубачер споделя впечатленията си от щафетата.

Какво си мислехте, докато стояхте в очакване на факлоносеца преди Вас?

Когато излязох от буса на факлоносците, имаше голяма тълпа, която ни чакаше. Хората идваха да ме прегърнат, да докоснат факлата и да ме питат от къде съм. Когато бях на пътя в очакване на огъня, си помислих, че това е велик момент за SOS Детски селища, защото факлоносецът преди мен по някакво щастливо съвпадение бе холандски банков мениджър, Ян Вилем Росинг, който организира благотворителни спортни събития и до този момент вече е дарил големи суми на SOS Детски селища в Холандия. Някак си това беше знак за мен, че съм в точното време на точното място. Успях да опозная Ян само по време на брифинга точно преди да се качим в буса на път към щафетата.

Как се почувствахте в този момент?

Беше много емоционално. Не очаквах толкова много посетители и толкова много ентусиазъм. След „целувката на факлата“ – моментът, в който получих пламъка, Ян и аз се прегърнахме и казах „за децата на SOS!”.  После започнах да бягам.

Какво си мислехте, докато бягахте по вашата отсечка?

Бях щастлив, че всичко се случва толкова благоприятно и че можех да нося Олимпийския огън за известно време покрай всички тези хора, които бяха дошли, за да го видят. Всичко около мен бе като на забавен каданс. Беше много по-емоционално преживяване, отколкото очаквах. Искаше ми се да ми беше разрешено да бягам заедно с дете и неговата майка, но поради съображения за безопасност това не беше възможно. Пробягах стандартното разстояние за бегач от 420 ярда по улица Св. Николас. Тротоарите бяха пълни с хора, които аплодираха.

Имаше много камери, насочени към Вас. Това как Ви накара да се почувствате?

Това е част от играта. В началото, когато тръгнахме с буса от събирателния пункт, бях малко несигурен, като видях тълпата. Не очаквах толкова много хора. Но имах около 45 минути пътуване с автобуса покрай всички тези зрители, махайки им, виждайки тяхната реакция, и това ме накара да се почувствам удобно в ситуацията. Когато бягах, се наслаждавах. За кратко бях активна част от Олимпийските игри. Също така бях щастлив, че BBC включиха в емисията си на живо „SOS Детски селища“ под моето име. Бях там, представяйки голямото SOS семейство.

Какво друго успяхте да видите и направите в Обединеното кралство?

Samsung бяха мои домакини за два дни. Samsung в сътрудничество с SOS Детски селища стартираха няколко проекта „Информационни и комуникационни технологии за развитие“ (ICT4D) в Европа. Имах възможността да доворя с управителите на Samsung относно тази програма и да обясня какво и защо го правим. От туристическа гледна точка посетих Окото на Лондон и ФК Челси. Също така присъствах на служба в Уестминстърското абатство. Не съм религиозна личност, но службата на това място с хор от 40 човека, аз, седящ на тези специални места, където са седяли аристократите, наблюдаващи сватбата на Кейт и Уилям, беше нещо забележително. Беше като благословия за щафетата в понеделник.

По какъв начин това преживяване промени живота Ви?

Беше дълбоко емоционално да изживея цялата тази позитивна енергия в този наш иначе луд свят. Беше хубаво да видя признаването на SOS Детски селища, особено след като не бях единственият поканен от SOS Детски селища.

Някакво съобщение за сътрудниците в SOS?

Продължавайте да бягате, SOS Детски селища. По-бързо, по-високо, по-силно!

 

Линк към видеото: https://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=FI7R9c64pA0#!

Публикувано в: Новини