OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Това е една обикновена история. Като толкова други, край които отминаваме всеки ден…

Село в Търновска община. Домът на улица „Н.Вапцаров” №8 е с високи стени. Нищо не се вижда. Преди 40 години никой не се е заинтересувал защо осиновеното момиченце Надка е по-различно: по–бавно учи, по-трудно говори, по-несръчно е от другите деца. Страни и не играе с тях. Никой не се интересува защо израства без приятели. Осиновителите са възрастни и отрудени хора. И рано я оставят сама.

И днес, в забързаното време, хората много-много не се замислят кой има нужда от помощ в този дом. Малкото момченце на Надка сякаш не разбира какво му се говори, децата го избягват, защото ги напада, в детската градина е все отделен на столче – да не пречи на останалите. Идва време за първи клас и някой с сеща – малчуганът май е за отлагане от училище, май не е готов да влезе в първи клас. Пращат Надка в Отдела за закрила на детето, а Отделът за закрила я праща в Центъра за обществена подкрепа на SOS Детски селища България във Велико Търново – с направление за дългосрочна услуга – психосоциална подкрепа на семейството.

И един социален работник посещава дома зад високите стени. Трудно живее майката с детето и с неговия често пиян баща. Не разбират много добре защо детето им изостава и често му се карат. Издържат се с продажба на старо желязо, с работа по селските дворове, с месечни помощи от социалната служба. Някак встрани са остават нуждите на детето от играчки и внимание. Облечено е, нахранено е. Това стига, казват родителите. То е общително, ще се справи.

След не една консултация, след не е едно придружаване на майката до различни институции, днес детето има поставена диагноза, подписан протокол от лекарска комисия за степента на затруднение в социалната адаптация, протокол от експертна комисия за първична оценка на детските потребности.

След една година отлагане момченцето все пак тръгва в първи клас. Трудно и бавно стават нещата. В селото, което е на 20 км от общинския център, ресурсен учител идва за 2-3 часа седмично в училището – напълно недостатъчни, за да има полза момчето от тях. По проекта за подкрепа на семейството и превенция на изоставянето на SOS Детски селища България през цялата 2010 година с него работи педагог – помага за повишаване на основните познавателни умения и овладяване на проблеми в общуването. Майката е консултирана да отделя време за  детето – рисуване, четене на приказки, разговори и игри. После самата тя започва да посещава Училище за родители по проект „Инициатива за отговорно родителство”.

Днес…

Днес момчето е ученик във втори клас. Трудностите растат заедно с него. Родителите не пожелаха през лятото детето да посещава Дневен център за деца с увреждания. Втори клас е бариера, която усмихнатият, подвижен, безкрайно добър към другите деца, несресан, но с чаровни кафяви очи малчуган ще прескочи, ако има подкрепата не само на майка си. Нужни са много часове индивидуални педагогически консултации. А детето с кафявите очи и дългата пръчка-конче от малкото село край Търново ги заслужава. Просто защото е дете.

 

Албена Прокопиева

Център за обществена подкрепа на SOS Детски селища България, град Велико Търново

Публикувано в: Истории