OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Митко беше настанен в SOS селището в Дрен през един майски ден на 2010 година. Той е пълен сирак – биологичната му майка е починала, а баща му е неизвестен.

Преди настаняването му в селището Митко е живял при самотна приемна майка. Причината да бъде предприета мярка по извеждане на детето от приемното семейство е заявката от страна на приемната майка, свързана с невъзможността да бъдат посрещнати неговите специфични нужди. От консултациите, които  провежда с различни специалисти, за нея става ясно, че Митко е дете със специфични психоемоционални затруднения и изоставане в областта на когнитивното си развитие. Определян е като „хиперактивно” дете. След диагностика и консултация направена от детски психолог, приемната майка разбира, че става въпрос за дете, при което се наблюдава сериозно разстройство в емоционалното развитие и вероятно той е дете с по-особена психична структура. Наблюдавайки поведението му, психолозите откриват в него отделни черти, които се срещат при аутистични деца и препоръчват започването на дългосрочна психотерапевтична работа с него. Преподавателите му в детската градина също споделят с приемния родител за своите затруднения и предизвикателствата, които той отправя към тях като професионалисти.  Описват го като дете, което се затруднява да прояви устойчивост на вниманието при изпълнението на поставените му задачи, припрян в действията и емоционалните си прояви, постоянно задаващ поредици от въпроси, отговорите на които като че ли не го интересуват. Според учителите в градината той е склонен към самонараняване, често чупи предмети или играчки, много трудно може да бъде приспан за следобеден сън. В заключение всички са единодушни, че това дете е хиперактивно и се нуждае от специални грижи.

Давайки си сметка за трудностите пред които е изправена,  приемната майка признава своята невъзможност да полага грижи за детето и то е насочено за настаняване в SOS детско селище.

В SOS селището Митко съжителства във фамилната къща с още пет други деца. В началото на неговия престой, за някои от тях е трудно да приемат и разберат особеностите в неговото поведение. Намират много от действията му за странни и необясними, но с течение на времето и в следствие на обясненията от страна на SOS майката и екипа за това, че става въпрос за едно дете, чието развитие е по-особено и се изисква грижа и търпение, всички започват да приемат Митко и създават емоционални връзки с него.

В процеса на общуване и работа с детето, за нас стана ясно, че това дете има затруднения при възприемането на действителността и при вписването му в социалната среда. По време на престоя си в селището Митко отбеляза огромен прогрес, който може да бъде наблюдаван по отношение разбирането и спазването на правила, по отношение на комуникацията и връзките му с другите деца, а също и по отношение на когнитивното му развитие.

В момента е ученик в първи клас, като веднъж в седмицата с него, по индивидуална програма работи ресурсен учител. Затруднява се при възприемането и разбирането на символичния език – букви, цифри и др. Често учебните часове са изключително изпитание за него и в такъв момент се налага временно учебния процес да бъде прекъсван за Митко и той да бъде поеман от друг възрастен, който да го придружи във времето на прекъсванията.

Митко се нуждае от дългосрочна психотерапевтична подкрепа, която би му помогнала в личностното развитие, а също така и по отношение разбирането и вписването в света на Другия. Нуждае се от едно придружаване в развитието му, което би му позволило да се развива, да расте, и да се интегрира успешно в обкръжението. В своята нелека съдба Митко има нужда от много приятели.

Г. Видинова – соц. работник, SOS Детско селище Дрен

Публикувано в: Истории