OLYMPUS DIGITAL CAMERA

19/05/2014Аз съм различен исъм значим! и Ти си различен и това е богатство! бяха двете задачи, около които децата се учиха да чувстват различието като ценност, а не като заплаха.

Водещитеурока социални работници провокираха децатада напишат възможно най-многокомбинации с прилагателнотоРАЗЛИЧЕН, а децатасе включиха в разгорещено състезание. Последвалата дискусия кога различието предизвиква страх и кога смях беше подплатена със забавната История с розово слонче, която децата не бяха чували и която доведе след себе си много детски признания за моментите, когато са се сблъсквали с различието. Задачата да разомагьосатомагьосания град вдигна барометъра на детското въодушевление и креативност. Във всяка от трите групи децата трябваше върху голям картон да подредят града по нов начин, като омагьосаните с еднакъв цвят къщи и хора получат своя нов, истински цвят. Повикахме на помощ фантазията в детските глави – да оцветят човечетата, както си ги представят, да оцветят  къщите, да подредятулиците, да измислят име на своя град. И се родиха СТРАХОТИЙСКИЯТ ГРАД, ГРАДЪТ ЛУКС И КАМЕННИЯТ  ГРАД.

В последвалия разговор за различието като ценност и богатство са надеждата ни, че може би сме посяли почвата на толерантност и уважение към другия. За вас оставяме История на розовото слонче или защо е добре да бъдеш различен.

„Едно малко слонче в зоопарка било розово, толкова розово сред сивите слончета, сякаш въобще не било роднина на слоновете. Имало розова кожа, розови уши, розова опашка, розови очи дори.Всички други сиви слончета го избягвали, не го викали за игрите, понякога го сочели с пръст. Не му било добре и все стояло настрани… Докато една вечер заспало под голям храст в дъното на зоопарка. Събудил го шум от тичане и чуло разтревожените гласове на пазачите, които го търсели под дърво и камък. Станало му хубаво, че го търсят, че викат името му. Искало още малко да продължи търсенето и затова си мълчало. И тогава един от пазачите видял розовото сияние в полумрака и го намерил. „Ето къде си било, розово слонче! Толкова те търсихме! Добре, че си такова розовичко, иначе как щяхме да те намерим!“ Дори старият мъдър и сив слон поклатил одобрително глава: „Ееех, добре че беше розов, синко!“

А. Прокопиева – координатор на проект „На училище без страх“

Публикувано в: Новини