OLYMPUS DIGITAL CAMERA

04/01/2013 – Мили приятели, миналата година ви разказахме за спортния турнир за деца в неравностойно положение, който се проведе под надслов „Спортът достъпен за всички деца“ и ви обещахме да споделим впечатленията на младежите и девойките от SOS Младежки домове Велико Търново от него. Ето как стоят нещата през погледа на Станислав.

Едно незабравимо преживяване в София

От една година усилено тренирам лека атлетика – бягане на къси и средни разстояния. Когато от Сдружението ми предложиха да участвам в турнира, обещах пред себе си и пред екипите на SOS Младежки домове във Велико Търново, че ще дам всичко от себе си, за да оправдая доверието им.

След неуспешния дебют на XVIІ Национален шампионат през 2011 г. пред мен застана предизвикателството да покажа какво съм постигнал за една година усилени тренировки. С нетърпение очаквах заветната дата 10.12.2012.

В неделя, девети декември телефонът ме събуди около 6.15 ч. сутринта. Скочих с трепет от леглото. В мен за надмощие се боричкаха радост, щастие, оптимизъм и разбира се притеснение! Утре беше големият ден – денят на състезанието.

Истинската „тръпка” усетих тогава, когато започна състезанието по лека атлетика за юноши „старша възраст” 16-18 години. Преди началото на моята серия на 1000 метра, сърцето ми се сви на топка.

Дойде време и обявиха старт. В съзнанието ми изплуваха инструкциите на моя треньор г-н Митрофанов и доверието, което всички ми бяха гласували. Финиширах пръв в серията. Не мога да опиша чувството. Всичко стана толкова бързо, че нямах време да се зарадвам, а и не знаех все още времето на победителя в другата серия. Излъчването на победителя щеше да стане след сравняване на времената на първите трима от двете серии. Това, че бях победител в моята серия, все още нищо не означаваше за крайното класиране.

Докато се обработваха резултатите и се подготвяше церемонията по награждаване, участниците се забавляваха с викторина, фокуси.

Най-после дойде ред на награждаването по лека атлетика. Съобщиха бронзовия медалист, но не бях аз. Сърцето ми щеше да изхвръкне. После обявиха сребърния медалист, но пак не чух името си. И тогава, почти като в красив сън, до мен долетя: „На първо място със златен медал се награждава Станислав Кацаров”. Не помня как стигнах до почетната стълбичка!  Всички в залата ме гледаха и ми ръкопляскаха. Почувствах се истински победител! Това беше най-доброто ми състезание през тази година.

Сърдечно благодаря на сдружението „SOS Детски селища България”, което ми осигури възможността да се развивам като спортист и да сбъдна една моя мечта.

Станислав Кацаров, 18 г.

ЦНСТ II – SOS Младежки дом „Ильо Войвода” 4, гр. В. Търново

Публикувано в: Истории