Една кратка история на седемгодишно синеоко момченце

Преди три години в SOS Детско селище Трявна социалната служба настани четиригодишния Вили. Детето пристигна от институция. Беше истински щастлив, че е намерил свой дом и хора, които да го обичат. Едно съвсем здраво, весело и жизнерадостно малко момченце, което обича игрите и детските лудории. Нищо не подсказваше, че това прекрасно синеоко момченце в бъдеще ще е различно от връстниците си. Той има и биологично семейство, но, за съжаление, там не може да получи нужната грижа, тъй като майката е депресивна и се налага бабите да се грижат за самата нея. Всички близки обаче обичат Вили и се радват, че той има късмета да получи любов и да расте щастлив в новото си SOS семейство.

Всичко при малкия Вили изглежда като сбъдната приказка до един априлски ден на 2011 година. Този ден преобърна живота му изцяло. Един случаен припадък отвежда лъчезарното седемгодишно дете в болницата. Всичко възможно е направено – изследвания, скенери, консултации със специалисти…. Диагнозата е тежка, което налага незабавна мозъчна операция. Прогнозите за цялостното му физическо и психическо развитие от тук нататък са стряскащи.

Целият екип на SOS Детско селище Трявна се ангажира в подкрепа на SOS приемните родители, за да бъде Вили „като другите деца”. Това изисква много усилия – психологическа подкрепа за детето, за биологичните му близки, за приемните родители и за другите четири деца, които са част от SOS семейството. Тежкото заболяване предизвиква смущения в говора на Вили, поради което е насочен за работа с логопед. Педагозите фокусират усилията си към начало на ограмотяване. Вили е включен в програма за ресурсно подпомагане. Едва прекрачил прага на училището, разбира, че е различен, дори и само заради голата главичка, което е следствие от ежемесечните химиотерапии. И независимо от това, че ръчичките му треперят, той стиска молива и пише първите си букви. Обичан и обгрижван, произнася първите си срички. Той не разбира защо с него се случва всичко това, но знае, че един ден ще ходи с всички деца на училище и няма да се чувства различен.

За да дойде този ден, всички от SOS Детско селище Трявна даваме най-доброто, на което са способни като специалисти и професионалисти.

Даниела Ненчева – социален работник, SOS Детско селище Трявна

Публикувано в: Истории