OLYMPUS DIGITAL CAMERA

28/04/2014 – На 26 април бе проведено обучение по проект „На училище без страх“, на което специалисти педагози от основно училище „Д-р Петър Берон“ изведоха като наболял тревожен въпрос именно това.

Защо се случва понякога децата ни да тръгват към училище с порция страх в раниците и душите, защо и от какво могат да се страхуват в училище, защо и кога стават жертва или свидетел на насилие в училище, защо и кога стават самите те насилници?

С подобни въпроси и отговорите на 71 деца от първи, втори и трети клас-участници в анкета по проекта започна обучението на педагозите. Блъскането в междучасието, закачките от страна на големите ученици са нещата, които малчуганите не харесват в училище. На повече от половината третокласници им се е случвало понякога да пристъпят училищния праг със страх – било то от ненаписани домашни, или от по-големи деца, или от слаба оценка. Помолени да опишат какво означава  за тях думичката тормоз, децата адекватно разпознават тормоза като неприемливо поведение. Една трета от тях споделят, че са виждали тормоз над други деца, една трета казват, че самите те понякога са тормозили други деца, а повече от половината смятат, че познават други деца, които често са подложени на обиди и подигравки.

Проект „На училище без страх“ търси корените на този изключително сериозен  проблем в обществото – насилието в ранна училищна възраст. Темата беше основна за проведеното обучение на педагозите от училището и специалистите от Центъра за обществена подкрепа на SOS Детски селища във Велико Търново.

Началната училищна възраст е ключова в развитието на детето и в ранната превенция на насилие и тормоз. „Много често децата идват в първи клас, неусвоили основни умения – да общуват, да споделят, да различават граници и правила“. „Децата носят със себе си семейните модели на поведение, а готови за сътрудничество с нас са твърде малко родители“. „Програмите ни са написани от хора, които не са професионалисти и тежките учебни планове „изяждат“ времето, което ние искаме да дадем на децата, за да ги учим и на друго, освен математика и писане.“ „Няма го общото усещане, че детето е обща грижа, всеки поставя фокуса върху своето преживяване и важността на своята роля“- това споделиха учителите от началния курс с тревога за ескалиращото в страната ни домашно насилие над децата.

Динамиката на процесите изисква адекватна реакция на новите тенденции и перспективи. Учителите в начален етап на училищното образование са първите, които се докосват по специален начин до децата – изразители на ставащото в едно семейството и в тази си роля имат нужда да бъдат чути. Познават често непосилните към тях очаквания на родители, на деца, на медии, на други специалисти. Готови са да споделят част от тях и търсят съдействие от родителите: „Чуйте ни, когато ви каним на разговор, а не ни обвинявайте за несвършеното от вас.“ Едно от нещата, което ги зарежда и ги мотивира да продължат по предложения модел на ранна превенция е отговорът на малчуганите в анкета – че важният и значим човек, с когото биха говорили за тормоз или друга неприемлива ситуация, е именно учителят.

В отговор на потребността от адекватен отговор на детския страх и детската агресия от страна на възрастните, по проекта е разработен и предстои отпечатване на Наръчник „На училище без страх“. В него са включени и практически разработки за детски тренинги, които в момента социалните работници от Центъра провеждат с всички деца от първи, втори и трети клас.

Проект „На училище без страх“ се финансира по програмата на Райфайзенбанк „Избери,за да помогнеш“ и се изпълнява в партньорство на основно училище град Дебелец и сдружение SOS Детски селища България

Публикувано в: Новини